Стив Джобс
Съоснователят на Apple, Стив Джобс, почина на 56-годишна възраст, оставяйки изумително наследство, което още дълго време ще коментираме и анализираме. Чувството, което изпитват неговите колеги, близки и фенове е сякаш са загубили близък роднина, макар повечето от тях да не са го познавали. Ние всички знаехме, че този ден неизбежно ще настъпи, но не е за вярване, че той дойде толкова скоро.
Простичко казано, Стив Джобс промени живота на всички ни и светът е едно по-празно място без неговото присъствие и визия. В негова почит публикуваме историите на хора, с които по един или друг повод Стив се е запознал. Много от тези срещи, колкото и кратки и незначителни да са, за редица хора представляват вълшебно и дори променящо живота събитие. Ето и по-интересните мисли и впечатления:
Марк Паркър, президент и управител на NIKE:
Работихме със Стив Джобс заедно по съвместен проект с Apple, наречен Найки Плюс. Тогава той ми каза: Поздравления. Страхотно е (че съм назначен за управител). Ще свършиш страхотна работа. Аз пък го попитах дали има да ми даде някакъв съвет.
Не, не, страхотни сте, отвърна той. След кратка пауза добави: всъщност имам един съвет. Найки прави едни от най-добрите стоки в света. Продукти, по които копнееш, абсолютно красиви и зашеметяващи. Но също бълвате и много боклуци. Просто се отърви от скапаните продукти и се фокусирай върху добрите.
Аз очаквах, че ще последват кратка пауза и смях. Пауза имаше, но не и смях.
Брет Ловлади, ASTRO Studios:
Моята компания АСТРО студиос бе създадена в средата на 90-те години в центъра на Пало Алто, където деляхме малък служебен паркинг със Стив и личния му кабинет. Всъщност прозорците на нашите офиси надничаха едни в други през тясната уличка. Неведнъж Стив Джобс се опитваше да паркира своя лъскав Мерцедес, докато екипът ни се състезаваше с колички с дистанционно на паркинга. Той търпеливо изчакваше да приключим, а после ни поглеждаше с изражение – момчета, вие се забавлявайте, аз ще променям света, или пък ни завиждаше, че можем да разпускаме и играем. Трудно е да се каже….
Но това, което най-често си спомням, е как гледах Стив Джобс да се взира през прозореца на своя офис, в който имаше и малък фитнес салон. Главата му се клатеше нагоре надолу, докато тренираше на уреда за изкачване на стълби. Нашият млад дизайнерски екип виждаше през прозореца как тази жива икона се потеше, лочеше вода и бършеше зачервеното си лице…както всички останали. Това ме накара да мисля, че той не е просто жива легенда, а обикновен човек с безброй мечти, които се сбъдват стъпка по стъпка.
Кен Карбоне, агенция Carbone Smolan:
Случайно срещнах Стив Джобс в един слънчев следобед на Мадисон Авеню. Той беше със семейството си. Поздравих го за речта, която беше изнесъл наскоро. Той ми благодари и се здрависахме. В този момент в главата ми изникна картината „Създаването на Адам” от Микеланджело.
Вик Гъндотра, инженер в Google:
Една неделна утрин на 6 януари 2008-а отидох на църква, когато мобилният ми телефон започна да вибрира. Възможно най-дискретно погледнах кой звъни и видях, че е непознат номер. Затворих. След това обаче получих съобщение от Стив Джобс.
Пишеше: Вик, може ли да ми се обадиш вкъщи? Трябва спешно да обсъдим нещо.
Звъннах на Стив и той ми заяви: Виж Вик, имаме проблем, който не търпи отлагане. Вече разпоредих няколко души от моя екип да ти помогнат и се надявам да го оправите до утре. Видях логото на Гугъл на Айфона и иконата не ми харесва. Второто „о” не е с точния оттенък на жълтото. Това е нередно и ще изпратя Грег да го оправи утре, нали няма да възразиш?
Разбира се, че не възразявах. Няколко минути по-късно в същия неделен ден получих имейл от Стив, озаглавен „Спешна помощ за иконата”. Писмото ми повели да работя с Грег Кристи по поправката на логото.
Още от 11-годишен, когато се влюбих в Епъл II, имам десетки истории, които да разкажа за продуктите на компанията…Но винаги, когато мисля за ръководство, страст и внимание към детайла, се сещам за това обаждане на Стив Джобс. Това бе урок, който никога не ще забравя. Управителите трябва да се грижат за детайлите. Дори и за оттенъците на жълтото…. В неделя.
Джорд Боденхаймър, президент на ESPN
(разказно от Том Шейлс и Джеймс Андрю Милър):
Президентът на телевизия И Ес Пи Ен присъствал на първата среща на борда на директорите на Дисни в Орландо, Флорида. Там из коридорите той срещнал Стив Джобс, съосновател на анимационното студио Пиксар, което наскоро било купено от медийния конгломерат, и решил да се запознае с него.
Аз съм Джорд Боденхаймър. Ръководя И Ес Пи Ен, казал той на Джобс, който обаче отвърнал с: Вашият телефон е най-тъпата шибана идея, която някога съм чувал. След това Стив Джобс се обърнал и си тръгнал.
Става въпрос за телефона Google Motorola, в чиито разработка участва ESPN. Загубите от цялото начинание възлизат на 135 милиона долара.
Алън Полтроу, студент в Princeton University:
Като дете бях голям фен на Apple (и още съм). Отварянето на първия магазин на компанията в Сохо, Ню Йорк, бе навярно най-страхотното нещо, което ми се случи, когато бях на възраст между 6 и 12 години. Известно време дори прекарвах всеки уикенд там. Ежегодно за Хелоуин се маскирах като Мак и добих навика да се подстригвам във формата на Епъл логото при излизането на всяка нова операционна система.
Моята съседка Брук веднъж спомена, че колкото и да е зает, Стив Джобс винаги четял имейлите изпратени на общоизвестния адрес. Мисля, че бях на около 12 години, когато му изпратих много ентусиазирано и пълно с правописни грешки писмо, като прикачих и снимка на обръснатата ми глава. Изглежда той го е препратил на главния пиар, Кейти, и аз бях специално поканен на откриването на „Куба” на 5-то авеню. Не мога да им благодаря достатъчно. Това навярно беше най-великото преживяване в моето детство.
Дейвид Кейрнс, служител в Apple:
Винаги съм мечтал да работя в Apple, и един ден това стана. За част от прекараното там време имах офис, в който не проникваше грам слънчева светлина, и нямаше никаква гледка. Но не всичко беше лошо – бях много доволен от работата си и се стараех да се радвам на слънцето, когато имах възможност. Един ден работих до късно и излязох от офиса си, за да си взема вечеря от кафетерията. Когато прекрачих прага, осъзнах, че това беше първата ми среща със слънцето в този ден, тъй като сутринта беше мъглива, а след това пропуснах обяда. Погледнах нагоре към
Слънцето и се усмихнах. Наслаждавах се как то сгрява лицето и ръцете ми и тръгнах със затворени очи и усмивка на лицето към портала. Познавах обстановката добре и щом усетих, че приближавам изхода, отворих очи и свалих погледа си надолу. Стив Джобс държеше вратата отворена за мен и се усмихваше. Нямам представа от колко време той стоеше подпрян там, вероятно само няколко секунди, в които да се порадва на моята слънчева баня.
Пради големия интерес публикуваме шест нови разказа на хора, имали уникалния шанс да се запознаят с изумителния съосновател на Apple, Стив Джобс. Чрез тези наглед обикновени истории, ние имаме шанс да видим човекът, променил света, извън светлината на прожекторите – на опашка за обяд, на дипломирането на сина му, на трамплин в задния му двор. Това са мисли и впечатления за човека отвъд иконата Apple:
Джонатан Бергер, стажант в Apple:
След презентация в централата на Епъл през 2000 година Стив беше стигнал до четвъртия въпрос и всички стажанти вдигаха ръце. Той махна в посока към мен и въпреки, че явно гледаше някого от предния ред, аз най-безцеремонно станах и зададох въпроса си преди някой да може да реагира. Стив се усмихна леко, като извинение на пренебрегнатия стажант, и ми даде думата. Бях нервен. Попитах го: Стив, преди много години ти напусна Епъл и основа Некст, а наскоро дойде обратно в компанията. Защо се завърна в Епъл?
Джобс отвърна: Когато обмислях дали да се върна в Епъл, много се колебаех. Говорих с много хора и събрах куп мнения по въпроса. Обадих се и на мой приятел в 2 часа през нощта. Попитах го: Да се завърна или не? А той ми отговори: Стив, виж… Въобще не ми пука за Епъл. Сам вземи решение. След това затвори. И точно в този момент осъзнах, че истински ме е грижа за Епъл.
Дейвид Шеф, независим журналист:
Срещнах Стив Джобс на пълно със знаменитости тържество за рождения ден на дете в Ню Йорк сити. С напредването на вечерта, забелязах, че Джобс се беше измъкнал, за да покаже на 9-годишния рожденик подаръка му – компютър Макинтош, който бе донесъл от Калифорния. Докато показваше на момчето как да рисува с графичната програма на машината, в стаята влязоха други двама гости и надникнаха през рамото на Стив.
Хм, зачуди се първият – Анди Уорхол – погледни Кейт, това е невероятно! Той и неговата придружителка – графити художничката Кейт Харинг, помолиха и те да се пробват малко на Мак-а. Когато излизах от стаята Уорхол тъкмо бе завъртял мишката и се дивеше: Боже, нарисувах кръг!
След края на партито, след като всички гости си бяха тръгнали, Джобс остана, за да научи момчето на тънкостите в работата с Макинтош. Тогава аз го попитах защо се радва толкова на компанията на момчето, а пренебрегва двама известни художници. Неговият отговор беше: Възрастните хора сядат и ме питат „Какво е това?”, а момчето пита „Какво мога да правя с него?”
Грег Гръсби, Industrial Light & Magic:
През юли 2002-ра бях поканен на серия от презентации в новия магазин на Епъл в Сохо, Манхатън. Аз и приятелят ми Глен, решихме да уважим събитието и да навестим свои познати там. Когато пристигнахме, магазинът бе пълен с нетърпеливи клиенти. Все пак намерихме Рон Джонсън, който тогава беше вицепрезидент на отдела за продажби на дребно в Епъл. Докато си говорихме Рон доби странен вид, а глъчката в магазина позатихна. След малко и Глен сякаш се гипсира. Аз обаче безспир сипех суперлативи за това колко хубав е магазинът.
Много ме впечатлиха стълбите и възторжено хвалех архитектите, които бяха надминали себе си, сътворявайки цяло произведение на изкуството, изпипано до последния детайл. Тогава Рон се подсмихна и аз усетих, че има някой зад гърба ми. Обърнах се и видях че до мен е Стив Джобс от плът и кръв. Зачудих се от кога ли стои там, а той каза: Радвам се, че ти харесват стълбите, работихме наистина здраво, за да ги направим. Глен и аз поздравихме Стив, след което го оставихме с Рон. Малко по-късно отново срещнахме нашия приятел, който се усмихна и ми каза: Страхотно е, че похвали стълбите, Стив лично се занимаваше с дизайна им.
Лайсън Стромберг, съседка на Стив Джобс:
Срещнах Стив за първи път на градинско парти преди години. Бях толкова смутена, че едва обелих и дума. Сигурна съм, че оставих неповторимо първо впечатление – като ни запознаха заеквах на собственото си име. Наблюдавах го как плуваше в басейна със сина си. Изглеждаше като обикновен човек и любящ баща, който играе с децата си…
След няколко месеца, на Хелоуин разбрах, че е запомнил името ми (да, наистина!). Той и жена му бяха украсили къщата си доста страховито. Той стоеше на алеята отпред, облечен като Франкенщайн, и когато приближих той каза: Здравей, Лайсън! Синът ми ме обяви за най-готината майка в света щом разбра, че Стив Джобс ме познава…
Спомням си и деня на дипломирането на сина му в гимназията. Стив стоеше там, сълзи течаха по бузите му. Той беше усмихнат и горд, когато момчето му взе дипломата си и пое към своето бляскаво бъдеще. Стив беше добър баща, и в този ден имаше повод да мисли, че не технологиите, а синът му вероятно е най-значимото нещо, което ще остави след себе си.
Кейси Брадшоу, бивш служител на JumpSport:
Бях необичайно нервен, тъй като не всеки ден можеш да срещнеш една от най-големите икони в компютърния бизнес и то в дома му, докато закусва. Стив живееше в голяма и луксозна къща в Пало Алто, която беше по-скоро в будистки, от колкото в доналдтръмповски стил. Той имаше огромен двор пълен с цветя, овошки и розови храсти. Ние се разположихме в дъното на градината и започнахме да инсталираме батута, което ни отне около 3 часа.
През това време Стив идваше да ни наглежда на всеки близо 45 минути, като обикновено оставаше за малко и питаше за трамплина, компанията-производител, процеса на изработка или пък как този уред може да бъде опростен и подобрен. Ние нямахме голяма възможност да си бъбрим за друго освен за належащата задача, но беше хубаво, че той прекара известно време с нас. Стив дори се включи в тестовото подскачане (иска ми се да го бях заснел).
След като приключихме, дъщеря му започна да скача на батута, който беше подарък за нея. Ние изчакахме Стив да приключи с друг разговор и му разяснихме правилата за безопасност. След това той се хвърли върху трамплина и заподскача с дъщеря си. Беше наистина мило.
Анвая Фатах, бивш стажант в Apple:
До неотдавна бях стажант в Епъл, с което много се гордея. Често виждах Стив Джобс да обядва в кафетерията. Винаги си мислех, че ще е супер да разговарям с човека, на когото толкова много се възхищавам. Реално обаче така и не събрах куража да го сторя. Всичко се промени, когато един ден Стив Джобс се нареди точно зад мен на опашката пред един от щандовете за обяд. В този момент реших да го заговоря.
До ден днешен не мога да повярвам, че единственото, което казах беше: Искате ли да минете напред? Толкова много благоговеех пред него, че завалях думите. Но Стив се усмихна по своя уникален начин, наведе се и ми отговори: О, не съм толкова гладен! Никога няма да забравя този момент, въпреки че беше разговор от едва 30 секунди.