През сравнително краткия си живот, американският художник Кийт Харинг успява да добие световна слава, да разбие границите между елитарното и уличното изкуство и да създаде фондация в помощ на деца в нужда и на болните от СПИН. И всичко това той постига с помощта на едни привидно простички шарени рисунки, сътворени сякаш от малчуган с флумастер.
Кийт е роден през 1958 година в Рединг, но отраства в Къцтаун, щата Пенсилвания,. Той е единственото момче в семейството и има три по-големи сестри Кай, Карън и Кристин. Баща му – аниматорът Алън Харинг, първи открива таланта на момчето и го насърчава да рисува. Страстта на детето прави впечатление и на началните му учители. Кийт обичаше линиите. Всичко, свързано с линеен модел, му бе любимо. Работеше сложно ! Имаше огромно въображение!, спомнят си преподавателите.
След като завършва гимназията, през 1976 година Кийт се записва в школата по приложни изкуства Айви в Питсбърг. Там учи комерсиално изкуство в продължение на 2 години, но стига до извода, че това не е за него. По думите му всички, които работели по тази специалност изглеждали нещастни. Затова през 1978 Харинг заминава за Ню Йорк. Там се насочва към изящните изкуства като се записва в световноизвестната Школа по визуални изкуства.
В оживения и многолюден мегаполис младият художник се запалва по графити рисунките. Скоро той самият започва да твори с тебешир в тунелите на метрото, които той определя като: перфектното място за рисуване. Така за него станциите на градската железница стават „лаборатория” за разработване на идеи и експерименти. Често правех по 30 или дори 40 рисунки на ден, спомня си художникът. Именно по това време Харинг създава и своето емблематично Radiant Baby.
Radiant Baby
Скоро след това Кийт излиза от подземията започва да представя творчеството си и чрез декори по театри и стенописи по клубове и дискотеки. Появяват се и първите му творби и върху картон, пластмаса, метал и случайно намерени предмети.
Постепенно младият художник добива популярност. Критиците набързо го определят като част от поп-арт течението. По това време Харинг прави изложба и в хитовия Клуб 57. Там той се смесва с редовните посетители на заведението, сред тях и много звезди. Изгряващата тогава поп певица Мадона, която е и връстница на Кийт, става негова близка приятелка.
Бяхме две странни птици в една и съща обстановка,
споделя днешната суперзвезда. Тя дори се превръща в негов модел, тъй като излиза при своя изява за Ем Ти Ви с яке, по което е рисувал Харинг. Освен това младият художник се запознава и с Анди Уорхол, който също вдъхновява някои от творбите му. Най-популярната от тях е Andy Mouse. Според мнозина именно това приятелството спомага и за комерсиалният успех на Харинг.
Веселите деца от Клуб 57, с участието на Кийт Харинг (1980 г.)
Якето на Мадона с рисунките на Кийт Харинг
Andy mouse, 1986
80-те години са върха в кариерата на младия творец. Между 1982 и 1989 той създава над 50 улични творби в десетки градове по света. Харинг рисува в Мелбърн, Сидни, Париж, Амстердам, Финикс, Рио де Жанейро, Минеаполис, Ню Йорк. Той създава и графит върху Берлинската стена, близо до Бранденбургската врата. Харинг добива международна популярност и чрез сътрудничеството си с известни личности. Сред творците с които се запознава са Футура 2000, Кени Скарф и Жан-Мишел Баския. Други вдъхновители в изкуството за него са Жан Дюбюфе и Робърт Хенри.
Берлинската стена, Кийт Харинг (1986 г.)
1986 г. се счита за най-плодотворната годината за Харинг. Тогава той отваря своя Pop Shop – магазин в Ню Йорк, където се продават тениски, играчки, плакати и всякакви други предмети, изрисувани от художника. По този повод Кийт заявява: Можех да спечеля повече пари, ако просто нарисувам няколко неща и надуя цените. Но магазинът е продължение на това, което правих в станциите на метрото. Той разбива границите между елитното и уличното изкуство, заявява творецът. Сред страничните му проекти са анимации за билбордовете на Таймс Скуеър, дизайн за серия часовници Суоч. Освен това работи с големи марки като Кока-Кола, Лъки Страйк и водка Абсолют.
Pop-shop в Ню Йорк на Кийт Харинг.
Към края на 80-те Харинг започва да ориентира творбите си към социални теми. Емблематичен за този период е графитът Crack is Wack, насочен срещу употребата на крек и други наркотици – тежък проблем, с който той самият художник се е сблъсквал. С творбите си Харинг осъжда още Апартейда. Освен това той насочва вниманието си към децата в нужда. За стогодишнината от издигането на Статуята на свободата Кийт работи по специална фреска. Помагат му 900 малчугана. Това, което харесвам в децата, е въображението им. То е комбинация от честност и свобода в изразяването на идеите, разкрива художника. Затова винаги, когато може, работи с деца. Чрез своите проекти той подпомага благотворителни кампании за финансиране на сиропиталища и детски болници. Харинг организира и открити уроци по рисуване в училища и музеи в Ню Йорк, Амстердам, Лондон и Токио.
Графитът – Crack is Wack.
Бурният живот на артиста обаче взема своя дан. Макар да е популяризатор на идеята за безопасен секс Харинг, който е открит хомосексуалист, се заболява от СПИН. Тежката новина идва през 1988 г. Тогава Харинг създава своя фондация за подпомагане на детски организации и изследвания за борба с Чумата на ХХ век. Той приема ситуацията философски: независимо колко дълго работиш, все някога ще се свърши. И винаги ще има неща, останали неизпълнени, заявява Кийт. След кратка борба с коварната болест той умира на 16 февруари 1990 г. За кратката кариера през 31-годишния си живот Харинг има стотици осъществени проекти и изложби.
Стенопис на улица, 1982 г. Кийт Харинг.
10-те Божии заповеди, Кийт Харинг.
Според самия Кийт всички неща, които правиш, са един вид търсене на вечността. И той я намира. Въпреки времето неговите творби продължават да се радват на огромен интерес. Неговия магазин вече се подвизава във виртуалното пространство, а част от печалбите отиват за фондацията на Харинг. През 2008 година излезе документалният филм Вселената на Кийт Харинг. В същото време компанията LG сложи негови творби върху лимитирана серия от смартфона Optimus Black. Британският графити художник Банкси пък включи популярната рисунка на куче от Харинг в своя творба. Неговата стара приятелка Мадона и други изпълнители също се прекланят пред безсмъртния талант на американеца като пеят на фона на неговите рисунки.
Освен това, Dona Karan съвсем наскоро лансира колекция парфюми използващи изкуството на Харинг за мото и за украса на флаконите си, а и реклама предполагам 🙂
Браво за идеята и за статията. Уличното изкуство е доста неодоценено в БГ, предполагам поради факта, че драсканиците по стените са точно това –-драсканици!
Супер як пост. Мерси. почитател съм на уличното изкуство от този вид, а не от драскащия вид. Срещала съм снимки на този човек, но никога не съм знаела историята. „Пишкащият човек“ (наскоро в Дания попаднах на доста продукти, които го използват) и той ли е негов?