Анди Уорхол
Човек женен за касетофона си, мъж който съхранява огризки в „капсула на времето”, автор на порно филми, заклет фен на Батман и дълбоко религиозна личност. Това са само част от многобройните лица на гениалния артист Анди Уорхол.
Историята на световно известния творец започва от Питсбърг, Пенсилвания. Роден на 6 август 1928-а, той е третият син в семейството на словашки емигранти. Фамилията живее бедно със заплатата на бащата Андрей, който е миньор в каменовъглена мина. Вдъхновение за младия Андрю, обаче е майка му, която рисува и има певчески талант.
Двамата се сближават много тъй като той е изключително болнав. Когато е в трети клас се разболява от скарлатина, с това пък – от хорея, болест, съпътствана от нервни тикове в крайниците и петна по кожата. Принудителният му продължителен престой вкъщи, го превръща в срамежлив хипохондрик. Още тогава Андрю развива фобия от болници и доктори за цял живот. Несгодите имат обаче и положителна страна. Докато е на легло, младежът рисува, слуша радио и колекционира снимки на кинозвезди. Самият той по-късно описва този период като определящ за оформянето му като личност.
След като разкрива артистичните си наклонности, Уорхол завършва рекламен дизайн в Техническия институт „Карнеги“ в Питсбърг. През 1949 година, той започва работа като илюстратор в списания и дизайнер на реклами в Ню Йорк. Не след дълго се прочува с ексцентричните си картини с туш – майстор в изобразителното изкуство. Работите на Уорхол като рекламен дизайнер, а и по-късно като художник, включват елемент на случайност – грешки, замазване или петна по картината. Самият той твърди, че когато грешиш, винаги попадаш на нещо. Това донякъде важи и за името му, тъй като той е роден с фамилия Уорхола, но „а“-то се изгубва по невнимание при публикуването на първата му творба в сп. „Гламър”.
В центъра на творчеството на Анди Уорхол, е общата представа за американската култура. Той рисува банкноти, хамбургери, дамски обувки, известни личности и какво ли още не. Легендарни са неговите изображения на бутилки Кока Кола и консерви със супа Кемпбъл. За него тези предмети са американските ценности. За него Кока Кола е символ на равенството между хората, защото колата, която пие президентът е същата като на всички други. Уорхол рисува портрети на популярни личности, за да покаже лицето на Америка. Сред тях са Мерилин Монро, Елвис Пресли, Даяна Рос, Лайза Минели, Мохамед Али, Мик Джагър, Джуди Гарланд, Джон Ленън, Бриджит Бардо и Майкъл Джексън. Творбите му увековечават и политически лидери като Мао Дзедун и шейха на Иран.
В началото на 60-те години, Уорхол отваря в центъра на Ню Йорк своето студио, наречено „Фабриката“. Там, освен наетите от него десетки „работници на изкуството“, се подвизават много известни, богати и странни личности. Редовни гости са Салвадор Дали и Боб Дилън. Посещават го и музикантите от бандата Велвет Ъндърграунд, които бързо стават негови протежета. Той финансира първия им албум и рисува обложката му. След това Уорхол украсява и тавите на Ролинг Стоунс “Sticky Fingers” и „Love You Live” и “Silk electric” на Даяна Рос. Освен, че помага на музиканти, художникът на два пъти става и тема на техните творби. Дейвид Бауи записва песен озаглавена „Анди Уорхол” за своя албум “Hunky Dory”. Лу Рийд също го възпява в свое парче.
„Фабриката” е сцена и на най-бруталното събитие в живота на дизайнера – на 3 юни 1968 след скандал, заклетата феминистка Валери Соланис, прострелва с пистолет него и куратора Марио Амая. Състоянието на Уорхол е толкова тежко, че докторите отварят гръдния му кош и масажират сърцето му, за да го върнат към живота. Арестуваната на следващия ден нападателка обяснява, че стреляла защото Уорхол контролирал твърде много живота й. Соланис на няколко пъти работила за художника. Тя била основател на феминистката група SCUM („Измет”), което всъщност било абревиатура за Society for Cutting Up Men („Общество за насичане мъже на парчета”), в което обаче членувала единствено тя.
Уорхол така и не се възстановил напълно от инцидента. До края на живота си, той трябвало да носи бинтове около тялото си. Психическите травми също били тежки. След стрелбата той се оттегля от светския живот. Противно на убежденията си за масовото изкуство, Андрю започнал лично да рисува индивидуални портрети. Но четката далеч не е единственото му изразно средство. Анди Уорхол заснема и над 300 експериментални любителски филми. Много от лентите са странни, а други са откровено порнографски. Първият му филм се казва „Спане” и показва 6-часовата дрямка на един мъж. През 1964-а той снима „Батман Дракула”, тъй като е голям фен на човека-прилеп. Уорхол направил и своя версия на „Портокал с часовников механизъм”. „Неприличните” ленти, сред които „Свирка” и „Самотните каубои” пък са толкова скандални, че се прожектират единствено в салони за порно.
През 1979г. Бонхам закупил известната картина на Анди Уорхол – Piss painting за сума между 35 000 – 45 000 евро.
За да създаде картината, Уорхол нанесъл медна боя на платно, оставил го на пода и поканил приятели и колеги да пикаят върху него.
Въпреки явната хомосексуалност на Уорхол, в интервю от 1980 година той заявява, че е девствен. Според близките на артиста, това е напълно възможно, заради срамежливата му индивидуалност и неговата склонност към воайорство и мастурбация. Претенцията за непорочност, обаче противоречи на твърденията, че Уорхол е бил приет в болница през 1960 заради венерическо заболяване. Според други, под „девствен”, художникът е имал предвид контактите си с жени. Единствената любов на артиста, която не буди спорове е тази към котките, не случайно те се появяват често в творбите му.
Художникът мечтаел и за свое телевизионно шоу, наречено „Нищо специално”, което нямало да бъде посветено на каквато и да е тема. След време, той наистина прави две предавания по кабелни телевизии „Анди Уорхол ТВ” през 1982-а и „15-те минути на Уорхол” по Ем Ти Ви през 1986 г. Името на последното идва от знаменитата му реплика, че „ В бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“.
Освен всичко останало Уорхол публикува и няколко книги, сред които са и дневниците му. Те били създадени с помощта на диктофон, който Анди носел със себе си навсякъде и записвал всичко. Той дори наричал машината своя „съпруга”. Чудатостите на артиста, обаче не спират до тук. През 1973 година Уорхол започнал да съхранява вещи от своето ежедневие – писма, вестници, сувенири, детските си играчки, дори ненужни самолетни билети и храна, които запечатвал в кашони с надпис „Капсула на времето”. До смъртта му, общия брой на тези кутии достигнал 600.
Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987-а поради усложнения след рутинна операция на жлъчката. Проблемът бил, че заради страха си от лекари, той твърде дълго отлагал процедурата, а и тялото му било твърде слабо.
Днес творбите на Уорхол се продават за милиони долари, наравно с платната на класиците. Хиляди артисти вървят по стъпките му, за което се грижи и създадената от него фондация за визуални изкуства.