в категория Забавно, Личности

Пради големия интерес публикуваме шест нови разказа на хора, имали уникалния шанс да се запознаят с изумителния съосновател на Apple, Стив Джобс. Чрез тези наглед обикновени истории, ние имаме шанс да видим човекът, променил света, извън светлината на прожекторите – на опашка за обяд, на дипломирането на сина му, на трамплин в задния му двор. Това са мисли и впечатления за човека отвъд иконата Apple:

Към първа част

 

Джонатан Бергер, стажант в Apple:

След презентация в централата на Епъл през 2000 година Стив беше стигнал до четвъртия въпрос и всички стажанти вдигаха ръце. Той махна в посока към мен и въпреки, че явно гледаше някого от предния ред, аз най-безцеремонно станах и зададох въпроса си преди някой да може да реагира. Стив се усмихна леко, като извинение на пренебрегнатия стажант, и ми даде думата. Бях нервен. Попитах го: Стив, преди много години ти напусна Епъл и основа Некст, а наскоро дойде обратно в компанията. Защо се завърна в Епъл?

Джобс отвърна: Когато обмислях дали да се върна в Епъл, много се колебаех. Говорих с много хора и събрах куп мнения по въпроса. Обадих се и на мой приятел в 2 часа през нощта. Попитах го: Да се завърна или не? А той ми отговори: Стив, виж… Въобще не ми пука за Епъл. Сам вземи решение. След това затвори. И точно в този момент осъзнах, че истински ме е грижа за Епъл.

Дейвид Шеф, независим журналист:

Мисли и впечатления за Стив Джобс от независим журналистСрещнах Стив Джобс на пълно със знаменитости тържество за рождения ден на дете в Ню Йорк сити. С напредването на вечерта, забелязах, че Джобс се беше измъкнал, за да покаже на 9-годишния рожденик подаръка му – компютър Макинтош, който бе донесъл от Калифорния. Докато показваше на момчето как да рисува с графичната програма на машината, в стаята влязоха други двама гости и надникнаха през рамото на Стив. Хм, зачуди се първият – Анди Уорхол – погледни Кейт, това е невероятно! Той и неговата придружителка – графити художничката Кейт Харинг, помолиха и те да се пробват малко на Мак-а. Когато излизах от стаята Уорхол тъкмо бе завъртял мишката и се дивеше: Боже, нарисувах кръг!

След края на партито, след като всички гости си бяха тръгнали, Джобс остана, за да научи момчето на тънкостите в работата с Макинтош. Тогава аз го попитах защо се радва толкова на компанията на момчето, а пренебрегва двама известни художници. Неговият отговор беше: Възрастните хора сядат и ме питат „Какво е това?”, а момчето пита „Какво мога да правя с него?”

 

 

Грег Гръсби, Industrial Light & Magic:

Мисли и впечатления за Стив Джобс от Грег Гръсби

През юли 2002-ра бях поканен на серия от презентации в новия магазин на Епъл в Сохо, Манхатън. Аз и приятелят ми Глен, решихме да уважим събитието и да навестим свои познати там. Когато пристигнахме, магазинът бе пълен с нетърпеливи клиенти. Все пак намерихме Рон Джонсън, който тогава беше вицепрезидент на отдела за продажби на дребно в Епъл. Докато си говорихме Рон доби странен вид, а глъчката в магазина позатихна. След малко и Глен сякаш се гипсира. Аз обаче безспир сипех суперлативи за това колко хубав е магазинът. Много ме впечатлиха стълбите и възторжено хвалех архитектите, които бяха надминали себе си, сътворявайки цяло произведение на изкуството, изпипано до последния детайл. Тогава Рон се подсмихна и аз усетих, че има някой зад гърба ми. Обърнах се и видях че до мен е Стив Джобс от плът и кръв. Зачудих се от кога ли стои там, а той каза: Радвам се, че ти харесват стълбите, работихме наистина здраво, за да ги направим. Глен и аз поздравихме Стив, след което го оставихме с Рон. Малко по-късно отново срещнахме нашия приятел, който се усмихна и ми каза: Страхотно е, че похвали стълбите, Стив лично се занимаваше с дизайна им.

 

Лайсън Стромберг, съседка на Стив Джобс:

Срещнах Стив за първи път на градинско парти преди години. Бях толкова смутена, че едва обелих и дума. Сигурна съм, че оставих неповторимо първо впечатление – като ни запознаха заеквах на собственото си име. Наблюдавах го как плуваше в басейна със сина си. Изглеждаше като обикновен човек и любящ баща, който играе с децата си…

След няколко месеца, на Хелоуин разбрах, че е запомнил името ми (да, наистина!). Той и жена му бяха украсили къщата си доста страховито. Той стоеше на алеята отпред, облечен като Франкенщайн, и когато приближих той каза: Здравей, Лайсън! Синът ми ме обяви за най-готината майка в света щом разбра, че Стив Джобс ме познава…

Спомням си и деня на дипломирането на сина му в гимназията. Стив стоеше там, сълзи течаха по бузите му. Той беше усмихнат и горд, когато момчето му взе дипломата си и пое към своето бляскаво бъдеще. Стив беше добър баща, и в този ден имаше повод да мисли, че не технологиите, а синът му вероятно е най-значимото нещо, което ще остави след себе си.

 

Кейси Брадшоу, бивш служител на JumpSport:

Бях необичайно нервен, тъй като не всеки ден можеш да срещнеш една от най-големите икони в компютърния бизнес и то в дома му, докато закусва. Стив живееше в голяма и луксозна къща в Пало Алто, която беше по-скоро в будистки, от колкото в доналдтръмповски стил. Той имаше огромен двор пълен с цветя, овошки и розови храсти. Ние се разположихме в дъното на градината и започнахме да инсталираме батута, което ни отне около 3 часа. През това време Стив идваше да ни наглежда на всеки близо 45 минути, като обикновено оставаше за малко и питаше за трамплина, компанията-производител, процеса на изработка или пък как този уред може да бъде опростен и подобрен. Ние нямахме голяма възможност да си бъбрим за друго освен за належащата задача, но беше хубаво, че той прекара известно време с нас. Стив дори се включи в тестовото подскачане (иска ми се да го бях заснел).

След като приключихме, дъщеря му започна да скача на батута, който беше подарък за нея. Ние изчакахме Стив да приключи с друг разговор и му разяснихме правилата за безопасност. След това той се хвърли върху трамплина и заподскача с дъщеря си. Беше наистина мило.

Мисли и впечатления за Стив Джобс от Кейси Брадшоу

 

Анвая Фатах, бивш стажант в Apple:

До неотдавна бях стажант в Епъл, с което много се гордея. Често виждах Стив Джобс да обядва в кафетерията. Винаги си мислех, че ще е супер да разговарям с човека, на когото толкова много се възхищавам. Реално обаче така и не събрах куража да го сторя. Всичко се промени, когато един ден Стив Джобс се нареди точно зад мен на опашката пред един от щандовете за обяд. В този момент реших да го заговоря. До ден днешен не мога да повярвам, че единственото, което казах беше: Искате ли да минете напред? Толкова много благоговеех пред него, че завалях думите. Но Стив се усмихна по своя уникален начин, наведе се и ми отговори: О, не съм толкова гладен! Никога няма да забравя този момент, въпреки че беше разговор от едва 30 секунди.

 

Роси Атанасова
Роси Атанасова
Роси Атанасова е копирайтър в de-sign. Създава, редактира и оптимизира статии за сайтове. Любими занимания: сърфиране в интернет, разходки сред природата, спортуване за здраве, музика и филми. В свободното си време ходи на кино или театър с приятели. Търси развитие във всяко начинание и се стреми да реализира мечтите си. Следва максимата: Силата на словото се състои в умението да се изрази много с малко думи.
Recommended Posts

Остави коментар

Banksy_XV_Banksy-s493x353-113240-580jeff_feat