На прием в президентството:
– Защо сте угрижен, господин посланик?
– Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, г-н президент.
– Подозирате ли някого?
– Онзи мъж със синия костюм.
– Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той?
– Уви, да!
След малко президентът се връща при посланика:
– Ето вашия часовник!
– О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?
– Не, той нищо не усети…
Този виц доста добре описва историята на компютърната мишка. А тя започва с един мечтател и приключва с няколко милионери.
Мечта, която се превръща в реалност
Първият в тази история е Дъглас Енгелбарт – радарен техник, който след края на Втората световна война започва работа в лабораториите Еймс. След това получава докторска степен в престижния университет Бъркли, където работи по създаването на суперкомпютър. През 1957-а Енгелбарт се прехвърлил в изследователския институт в Станфорд, където искал да осъществи голямата си мечта – да увеличи потенциала на човешкия мозък. Той си представял общество от работници, които събират и колективно обработват информация на свързани помежду си компютри.
През 1961 г. Енгелбарт посещава конференция по компютърна графика. Там го спохожда идеята за устройство, което да спомогне за разбирателството между човека и машината. Шефовете вероятно са се чудили какво е пушил техният Дъг. В разгара на Студената война обаче Пентагона финансира проекта.
Първата компютърна мишка на Енгелбарт – наколенка, показалка или просто мишка?
Така Енгелбарт съставя екип от 17 спецове. Сред тях е инженерът Бил Инглиш, който като далечен потомък на Джепето, през 1964 г. прави прототипа на първата мишка от дърво. Творението е кутийка с бутон отгоре и два въртящи се метални колелца отдолу. Не се знае кой точно в лабораторията дава на джаджата прякора „мишка”. Инглиш обаче й прави кръщелно, като я споменава в своя статия през 1965 г. Колегата му д-р Джеф Рълифсън също прави доста подобрения по конструкцията на плъха и разработва драйвърите за него.
Мишката обаче не е единственото хрумване на групата смахнати инженери. Търсейки максимална ефикасност, бандата на белите престилки решава да тества мишката с още цял куп устройства – педали, наколенки, показалки и всякакви други. Гризачът обаче се доказал като най-удобния уред. Единственият проблем при него бил, че кабелът се оплитал в ръцете на юзъра. Затова спецовете прекарали жицата откъм „главата”.
Вижте също:
Когато се запознах със Стив Джобс
Простичко казано, Стив Джобс промени живота на всички ни и светът е едно по-празно място без неговото присъствие и визия. В негова почит публикуваме историите на хора, с които по един или друг повод Стив се е запознал.
Към статиятаПатентът на компютърната мишка
Така през 1967 Енгелбарт и екипът му кандидатстват за патент за „X Y позиционен индикатор за дисплей”. Нетърпеливи да покажат своите достижения, на 9 декември 1968-а те правят 90-минутно показно на компютърната сбирка “Фол джойнт” в Сан Франциско. С мишка в ръка екипът демонстрира своя графичен интерфейс, който включва електронна поща, хипертекстови връзки, редактиране на текст онлайн и дори конферентна връзка с лабораторията, която била на 50 км. Там бил вторият компютър, свързан към военната мрежа ARPANET – дядото на днешния Интернет. Шоуто на Енгелбарт било хит и останало в историята като „майката на всички презентации”.
За жалост обаче NLS системата на Енгълбарт била твърде сложна.
Дъг беше прекалено концентриран върху изключително мощните системи. С тях обаче можеха да работят само добре обучени професионалисти. Да се научиш да използваш NLS беше ужасна задача. Малцина се заеха с нея – независимо от нейния потенциал, споделя д-р Джеф Рълифсън.
През 1970-а екипът на Енгелбарт получава патента за мишката. Сложният NLS обаче продължавал да спъва работата в лабораторията, но Енгелбарт бил непреклонен перфекционист. Неговото мото било: “Трябва да усъвършенстваме не процеса, а участниците в него“. Това дотегнало на колегите му. Много от тях напуснали, но взели със себе си идеята на своя гуру и домашния му любимец – мишката. Така през 1971 г Бил Инглиш продължил под крилото на Ксерокс.
Компютърната мишка отива при Xerox
Две години по-късно се появява Ксероск Алто. Това е един от първите персонални компютри, работещи с мишка. Този гризач вече имал топче, което при плъзгане върти колелцата отдолу. Имал и цели три бутона на муцуната. Този мишок обаче лесно се повреждал, а в същото време цената му била към 400 долара.
През 1981-а година Xerox правят нов опит със своя Стар. Тогава за пръв път мишката става неразделна част и се продава в комплект със самия компютър. Проблемът обаче бил цената. Стар струвал $16 000. Освен това бил немощен и бавен. Нищо чудно, че се не намирали тълпи от клиенти. Все пак пишещата машина била доста по-евтина.
Така въпреки солидните инвестиции компютрите на Ксерокс не жънели големи успехи, а шефовете на компанията били намръщени. Те печелили солидно от своите копирни уреди и не били съвсем сигурни какво бъдеще има безхартийната обмяната на данни през компютъра. Затова босовете от централата в Кънектикът решили да открехнат калифорнийската си лаборатория за посетители.
Ето как изглеждали компютърната мишка на Xerox и Ксерокс Алто:
