Измина една година след цирка, който се разигра, когато големият американски производител на дрехи GAP се опита да смени дизайна на логото си с ново по-модерно.
Моментално в интернет пространството последва вълна от протести, коментари, възражения и пародии на новия дизайн. В над 2000 поста във facebook беше наречено евтино, елементарно и банално.
В изявление на Марка Хансен, президент за брандирането на GAP за Северна Америка, се казваше, че клиентите винаги са били най-важното нещо. „Слушахме и гледахме коментарите през миналата седмица. Непрекъснато срещахме емоционални призиви да се върне старото лого. Затова решихме да направим точно това – връщаме по всички наши канали.“
Дизайнерът на лого проекти Йон Пинк от J Pink Design харесваше различното изписване на GAP и разясняваше, че подобна съпротива на клиенти би се появила при промяната в шрифта и на други прочути брандове като Jeep, Panasonic или 3M.
Мненията по блоговете бяха на двата полюса – едни харесваха промяната, други бяха за запазване на съществуващия логотип.
Този скандал, свързан основно с натиск от социалните медии, е много показателен за влиянието на facebook и tweeter върху всички аспекти на живота ни (да не забравяме бунтовете в арабските страни). Основният проблем на тези групи от хора е, че те се организират основно за хейтърски каузи. Принципът на facebook „аз харесвам това“, реално работи точно по обратния начин – „аз харесвам тези, които не харесват“. Повечето групи в социалната медия, които имат много потребители и много бързо ангажират „лайкове“, са основани на отрицанието: „Анти-Чалга Лига„, „Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее„, „Да спрем толерирането на циганите„. Като че ли на хората им харесва да негодуват срещу нещо и очевидно са по-склонни да напишат нещо „против“ отколкото „за“.
В тази ситуация на тотален достъп на информация и лекота на изказване на мнения, GAP решиха да направят редизайн на лого. Нямаше заиграване с публиката от социалните медии – анкети, коментари и пробни дизайни. Естествено резултатът беше очакван.
Спомням си тоталната смяна на името и логото на Gold Star на LG през 1997 година. Тогава аз и всички мои приятели бяхме възмутени от смехотворното за нас надписче LG. Един голям тлъст надпис, с който бяхме израснали, бяхме си рязали шаблони за спрей и надписвахме с тях всичко, беше сменен с нефелните буквички LG, и още по-безумната „усмивка“ в стил Пикасо в кръга. След по-малко от година забелязах, че това лого все по-малко ме дразни. След още няколко години започнах да го давам за пример на клиентите ни, а слогана „Life’s good“ е най-позитивният и свеж от всички, с които съм се сблъсквал.
Почти по същото време, Pioneer смениха логото с камертона и буквата омега, нарисувано от създателя на фирмата Nozomu Matsumoto. С малки дизайнерски преработки, то бе доживяло до 1998 година. Новото лого беше „ужас“, направо смехотворно. Един прост несерифен шрифт, неестесвено наклонен надясно и в ужасен морав цвят.
Марката, на която аз и всеки един от моите приятели се прекланяхме, изглеждаше като нарисувана от дете от детската градина и оцветена с най-безумния цвят на света. Трябваше да изпитват поне малко неудобство от Ferrari – надписите Pioneer бяха на кутиите на радиаторите на Шумахер.
В крайна сметка изминаха няколко години и новото лого вече ми изглежда супер – модерно, семпло и динамично. Направо не мога да си представя магнезиевите им тонколони или големите черни плазми с камертон и буквата омега. Новият лого дизайн е модерен и разпознаваем, изцяло в духа на времената, в които живеем.
Остава въпросът: дали да се вслушваме в мнението на специалистите или тълпата (електронната) ще диктува условията?
Ще завърша с една знаменита реплика от създателя на първия масов автомобил Хенри Форд:
„Ако бях попитал клиентите си какво искат, те щяха да кажат: по-бързи коне“.