Първата компютърна мишка

Мило мишуенце или историята на компютърната мишка

На прием в президентството:
– Защо сте угрижен, господин посланик?
– Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, г-н президент.
– Подозирате ли някого?
– Онзи мъж със синия костюм.
– Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той?
– Уви, да!
След малко президентът се връща при посланика:
– Ето вашия часовник!
– О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?
– Не, той нищо не усети…

Този виц доста добре описва историята на компютърната мишка. А тя започва с един мечтател и приключва с няколко милионери. Кой е изобретателят на мишката?

Мечта, която се превръща в реалност

Дъглас Енгелбарт – радарен техник

Първият в тази история е Дъглас Енгелбарт – радарен техник, който след края на Втората световна война започва работа в лабораториите Еймс. След това получава докторска степен в престижния университет Бъркли, където работи по създаването на суперкомпютър. През 1957-а Енгелбарт се прехвърлил в изследователския институт в Станфорд, където искал да осъществи голямата си мечта – да увеличи потенциала на човешкия мозък. Той си представял общество от работници, които събират и колективно обработват информация на свързани помежду си компютри.

През 1961 г. Енгелбарт посещава конференция по компютърна графика. Там го спохожда идеята за устройство, което да спомогне за разбирателството между човека и машината. Шефовете вероятно са се чудили какво е пушил техният Дъг. В разгара на Студената война обаче Пентагона финансира проекта. Така той се преръща в изобретателят на мишката.

Първата компютърна мишка на Енгелбарт – наколенка, показалка или просто мишка?

Как изглежда първата компютърна мишка?

Така Енгелбарт съставя екип от 17 спецове. Сред тях е инженерът Бил Инглиш, който като далечен потомък на Джепето, през 1964 г. прави прототип от дърво. Как изглежда първата компютърна мишка? Творението е кутийка с бутон отгоре и два въртящи се метални колелца отдолу. Не се знае кой точно в лабораторията дава на джаджата прякора „мишка”. Инглиш обаче й прави кръщелно, като я споменава в своя статия през 1965 г. Колегата му д-р Джеф Рълифсън също прави доста подобрения по конструкцията на плъха и разработва драйвърите за него.

инженерът Бил Инглиш

Мишката обаче не е единственото хрумване на групата смахнати инженери. Търсейки максимална ефикасност, бандата на белите престилки решава да тества мишката с още цял куп устройства – педали, наколенки, показалки и всякакви други. Гризачът обаче се доказал като най-удобния уред. Единственият проблем при него бил, че кабелът се оплитал в ръцете на юзъра. Затова спецовете прекарали жицата откъм „главата”.

Патентът на компютърната мишка

д-р Джеф Рълифсън

Така през 1967 Енгелбарт и екипът му кандидатстват за патент за „X Y позиционен индикатор за дисплей”. Нетърпеливи да покажат своите достижения, на 9 декември 1968-а те правят 90-минутно показно на компютърната сбирка „Фол джойнт“ в Сан Франциско. С мишка в ръка екипът демонстрира своя графичен интерфейс, който включва електронна поща, хипертекстови връзки, редактиране на текст онлайн и дори конферентна връзка с лабораторията, която била на 50 км. Там бил вторият компютър, свързан към военната мрежа ARPANET – дядото на днешния Интернет. Шоуто на Енгелбарт било хит и останало в историята като „майката на всички презентации”.

За жалост обаче NLS системата на Енгълбарт била твърде сложна.

Дъг беше прекалено концентриран върху изключително мощните системи. С тях обаче можеха да работят само добре обучени професионалисти. Да се научиш да използваш NLS беше ужасна задача. Малцина се заеха с нея – независимо от нейния потенциал, споделя д-р Джеф Рълифсън.

През 1970-а екипът на Енгелбарт получава патента за мишката. Сложният NLS обаче продължавал да спъва работата в лабораторията, но Енгелбарт бил непреклонен перфекционист. Неговото мото било: „Трябва да усъвършенстваме не процеса, а участниците в него„. Това дотегнало на колегите му. Много от тях напуснали, но взели със себе си идеята на своя гуру и домашния му любимец – мишката. Така през 1971 г Бил Инглиш продължил под крилото на Ксерокс.

Компютърната мишка отива при Xerox

Две години по-късно се появява Ксероск Алто. Това е един от първите персонални компютри, работещи с мишка. Този гризач вече имал топче, което при плъзгане върти колелцата отдолу. Имал и цели три бутона на муцуната. Този мишок обаче лесно се повреждал, а в същото време цената му била към 400 долара.

През 1981-а година  Xerox правят нов опит със своя Стар. Тогава за пръв път мишката става неразделна част и се продава в комплект със самия компютър. Проблемът обаче бил цената. Стар струвал $16 000. Освен това бил немощен и бавен. Нищо чудно, че се не намирали тълпи от клиенти. Все пак пишещата машина била доста по-евтина.

Така въпреки солидните инвестиции компютрите на Ксерокс не жънели големи успехи, а шефовете на компанията били намръщени. Те печелили солидно от своите копирни уреди и не били съвсем сигурни какво бъдеще има безхартийната обмяната на данни през компютъра. Затова босовете от централата в Кънектикът решили да открехнат калифорнийската си лаборатория за посетители. Ето как изглеждали компютърната мишка на Xerox и Ксерокс Алто:

След няколко неуспешни опита за внедряване на компютърната мишка на пазара, Xerox отварят вратите на своята лаборатория за нови и свежи идеи.

И кой мислите почукал на вратата на Ксерокс?

Стив Джобс, създателят на Apple

Точно така – рицарят на модерните технологии за масовия потребител – Стив Джобс. В края на 1979-а 24-годишното дете-чудо посещава лабораторията в Пало Алто. За да влезе той продава на Ксерокс 100 000 акции на узряващата вече Епъл. И това донякъде се оказва сделката на живота му.

В лабораторията на Ксерокс инженера Лари Теслър прави презентация, която спира тока на Джобс, точно като тази на Енегелбарт. Гостът видял прозорците, графичната среда и мишката и започнал да подскача от въодушевление.

Джобс набързо се прибира в офиса на Епъл и задава нов курс на компанията – към развъждане на мишки и графична ОС с менюта и прозорци. Той се среща и с дизайнера Дийн Хови и му заръчва да направи компютърна мишка. Нареждането било: компютърната мишка на Ксерокс струва повече от $300 и се чупи за 2 седмици, нашата трябва да струва под 25 долара и да издържа поне 2 години. За да изпълни задачата, дизайнерът изкупил рол-он дезодорантите (заради топчетата) и сапунерките от близкия магазин.

Междувременно през 1980-а Лари Теслър напуска Ксерокс и се присъединява към Епъл. Година след това бандата на Джобс наблюдава презентацията на Ксерокс Стар и си крадва още няколко идеи. Освен това те купуват от Станфорд патента за мишката на Енгелбарт за $40 000.

Така през 1983-а Епъл представят своята Lisa. Това е първият по рода си компютър с графичен интерфейс, пригоден за мишка, струващ $9,995. Гризачът на Джобс е само с един бутон и така си и остава за години напред. Въпреки че Lisa няма особен успех, системата все пак поставя основата за представянето на Macintosh.

Apple Lisa първият компютър с графичен интерфейс, работещ с мишка
Първата компютърна мишка, произведена от Apple

 

Нашествието на компютърната мишка по целия цвят

През 1980 и 1983 година други кадри на Ксерокс дезертират, но към Майкрософт. Тогава компанията на Бил Гейтс започва поддръжката на мишки за компютрите на IBM. Майкрософт представя своята „зеленоока мишка”, добила името си от двата си зелени бутона. Тя се продавала за $195. През 1985 излиза и първият Уиндоус.

По това време и други производители като Лоджитек се появяват на пазара, а плъховете започват да се множат като зайци. В началото на 90-те години се появява скролерът. Следват оптичните мишки. Безжичните мишки. През 2004 г. е изобретена лазерната мишка. Появяват се още геймърските и дизайнеските мишки за гъзари, които са готови да дадат до $30 000 за гризач със злато или диаманти. Днес по света са продадени над 1 милиард гризачи.

Модерна геймърска мишка
Супер луксозна компютърна мишка с диаманти
G-point компютърна мишка
Компютърна мишка с тяло на жена
Компютърна мишка с форма на яйце
Светеща геймърска мишка

Наскоро се появи дори и левитиращата мишка Bat, изобретена от някакъв почерпен руски дизайнер. Всъщност прилепът има за цел да „излекува” една болест– синдром на карпалния тунел. Това е притискане на средния нерв в китката при работа с обикновена мишка. Симптомите на болестта са скованост, изтръпване, слабост и увреждане на мускулите на ръцете и пръстите. За щастие синдрома засяга само силно пристрастените към интернет онанизми, а вие не сте такива, нали? Дори и да сте – не бойте се – болестта не е смъртоносна.

Bat левитираща компютърна мишка

1 thought on “Мило мишуенце или историята на компютърната мишка”

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *